Vesselin Hristov Dafov

The book philosophizes thinking being [thinker subjectness]. Using the subject approach (Alexander Andonov) well known in Bulgarian philosophical literature, it defends the thesis of the existence of thinking as that which sublates the negative aspects of its own reality. One of the main implications of the above-mentioned leading understanding of thinking being is the result that thinking is viewed as the reality of thinker (not anthropocentric meaning only). In other words, thinking represents the actualization of thinker. Attempts to present thinking as an activity among other activities are rejected. Understandings of thinking that present it as a special or specific activity are considered insufficiently substantiated. The most widespread understanding of thinking as a special and specific activity is the reference to the solving of problematic situations. And while a large number of studies are devoted to the issues of solving, when it comes to problematicity, in most cases we work with guesses or assumptions. The assessment is that a study of problem-solving itself would allow us to take full advantage of the results achieved in the study of thinking, even though these results have been achieved from the perspective of thinking as a special and specific activity. This circumstance allows and, in a sense, requires research specifically on problematic situations or problematicity. That is why Chapter Two of the dissertation is devoted to the issues of problematicity, where problematicity is viewed as a result of problematization. By establishing the point of view that problematicity is precisely the result of problematization, it becomes possible for the resolution of problematic situations to lose its priority in the study of thinking. It turns out, as might be expected, that the reality of resolution is different from that of problematization. The actions that lead to problem solving differ from the actions that result in problematization. Both types of actions can be performed meaningfully or meaninglessly. The reality of both—problem solving and problematization—can be the reality of thinking, but it may not be. Thinking reality, insofar as it is the reality that is capable of making sense of any reality by sublating the contra-actuallity of its own actuallity, can create both solutions and problems. In this sense, thinking being cannot derive its specificity from the specificity of either solving alone or problematizing alone. Thinking being does not derive its specificity from any particular activity. In Bulgarian: Книгата философизира мислещата реалност. Използва се известния в българската философска литература субектен подход (Александър Андонов) се защитава тезата за битието на мислещото като това, което удържа отрицателното на собствената си действителност. Една от главните импликации от посоченото за водещо разбиране за мислещата реалност представлява резултатът, че мисленето се разглежда като действителността на мислещата реалност, на мислещото. Казано по друг начин, мисленето представлява одействителностяването на мислещото. Отхвърлят се опитите мисленето да бъде представено като дейност наред с останалите дейности. Считат се за недостатъчно издържани разбиранията за мисленето, които го представят като особена или специфична дейност. Като най-разпространено разбиране на мисленето като особена и специфична дейност се оказва посочването на решаването на проблемни ситуации. И докато на въпросите на решаването има посветени голям брой изследвания, то когато става дума за проблемността, в повечето случаи се работи с догадки или предположения. Преценката е, че едно изследване на самата проблемност би позволило да се възползваме в пълна степен от постигнатите резултати при изследване на мисленето, макар и тези резултати да са постигнати от позициите мисленето да се разглежда като особена и специфична дейност. Това обстоятелство позволява и в някакъв смисъл изисква изследване именно на проблемните ситуации или на проблемността. Ето защо на въпросите на проблемността е посветена Втора глава от дисертационния труд, където проблемността се разглежда като резултат от проблематизирането. С установяването на гледната точка, при която се приема, че проблемността е именно резултат от проблематизирането, се постига възможността решаването на проблемни ситуации да загуби своя приоритет при изследване на мисленето. Оказва се, както може и да се очаква, че действителността на решаването е различна от тази на проблематизирането. Действията, които водят до решаване на проблеми се различават от действията, от които се получава проблемност. И едните, и другите действия могат да се правят смислено и безсмислено. Действителността и на двете - на решаването и на проблематизирането - могат да бъдат действителност на мислещото, но могат и да не бъдат. Мислещата реалност, доколкото това е реалността, която е в състояние да осмисли всяка действителност чрез удържането на отрицателното на своята собствена действителност, може да създава както решения, така и проблеми. В този смисъл мислещата реалност не може да получава своята особеност от специфичността било единствено на решаването, или било единствено на проблематизирането. Мислещата реалност не получава спецификата си, от която и да е особена дейност.

In Bulgarian: В „Ставания и направи“ се дава израз на постижения, които са плод както на многогодишните занимания на автора с онтология във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, така и на почти петдесетилетната традиция на катедра „Философия“ в онтологическото изучаване на творчеството и иновативното. Главните резултати се представят през разликата между ставане и направа, като се обосновава ролята на философското мислене като грижа и отговорност за всеобщността на ставането спрямо особеността на всяка една направа. Дават се примери с подръчни за човека предмети. Показват се онтологизации на стол, маса и обувка, като конкретни направи, които имат своето битие само от ставането на столеещият, седналият и крачещият [човек]. Поема се философски ангажимент към онтологизиране (ставанията и направите) на пространство, време и количество из къде, кога и колко, по един нов за философията начин, който докрай се съобразява с разликата между категория и понятие. Въпросът за съзнанието се разработва от гледна точка на субектността изобщо, а не само на човешкото. Ставането на съзнание се обвързва пряко със ставането на опосредстващото битие, на средствеността. Обосновава се единството на време, пространство, количество, качество, релация, начин и т.н. при прехода от непосредственото към опосредственото битие. Отрича се приоритетът на време или пространство в ставането на средствеността, респективно на съзнателността. Ставанията на време, пространство и количество се изследват през направите им съответно музикалното (настроеността и настроението), геометричното (изправеността и правата) и аритметиката (ритмиката и равното - аритмиката). „Ставания и направи“ проектира образци за още развръзки и ставания, които предполагат и проектират онтологизиране на общностното субектно от една страна и по –конкретно онтология на качество, начин, отношение, от друга страна. Освен това се създават непосредствени условия за онтологично проектиране на общностно субектни реалности, което се съобразява със ставането на общностно време, пространство и количество. In English: "Becoming and Makings" expresses achievements that are the result of the author's many years of work in ontology at the Faculty of Philosophy of Sofia University "St. Kliment Ohridski," as well as the nearly fifty-year tradition of the Department of Philosophy in the ontological study of creativity and innovation. The main results are presented through the difference between becoming and making, justifying the role of philosophical thinking as care and responsibility for the universality of becoming in relation to the specificity of each making. Examples are given with objects that are handy for humans. Ontologizations of a chair, a table, and a shoe are shown as concrete makings that have their being only from the becoming of the standing, sitting, and walking [human]. A philosophical commitment is made to the ontologization (becomings and makings) of space, time, and quantity—where, when, and how much—in a way that is new to philosophy and fully takes into account the difference between category and concept. The question of consciousness is developed from the point of view of subjectivity in general, not just human subjectivity. The becoming of consciousness is directly linked to the becoming of mediated being, of mediation. The unity of time, space, quantity, quality, relation, mode, etc. is justified in the transition from immediate to mediated being. The priority of time or space in the emergence of mediativity, respectively consciousness, is denied. The manifestations of time, space, and quantity are explored through their musical (mood and atmosphere), geometric (uprightness and straightness), and arithmetic (rhythm and equality—arrhythmia) counterparts. "Becomings and Makings" designs models for further developments and becomings that presuppose and design the ontologization of the communal subject on the one hand, and more specifically, the ontology of quality, manner, and relation on the other. In addition, immediate conditions are created for the ontological design of communal subject realities, which is consistent with the becoming of communal time, space, and quantity.

In English: The proposed monograph contains eleven chapters, which represent philosophical reflections and considerations on certain moments in the history of philosophy. Among the merits of the research results presented in the book are the openness regarding their acquisition and the commitment to achieve consensus in their interpretation not only in the academic community, but in the community of thinkers in general. Often, the issues studied are also revealed as part of the practice of teaching critical and creative thinking, in Philosophy with Children sessions, etc. The subject-ontological approach gives the monograph its unity, making it a book both about the individual topics and about the method as a whole. The first text, "Beginning vs. Origin of Philosophizing. The Emergence of Philosophy," explores the theme of the emergence of philosophy/philosophizing. The thesis is the distinction between the beginning of philosophy "in a sense" (according to Aristotle) as the separation of human thinking from the singular, the individual, to the particular (which historically is in the wonder and sharing of strange stories, be they myths or others) and, on the other hand, the actual beginning of philosophy as a transition to the concrete universal, to science. The following chapters are "Socrates and the Definability of Thought" (first published in 2002), "The Difference Between 'Towards Something Else' (ad aliquid) and 'Relation' (relatio) in Manlius Severinus Boethius' Treatise 'How the Trinity Is One God and Not Three Gods'" (1995), "Some Topics from the Subjective Problematics in Jewish Philosophy (Maimonides)"; "Francis Bacon and the New" (1996). The following text is entitled "... so that I have no reason to question it." Descartes and "the proper guidance of the mind" and has not been published before. It explores the transition from understanding thinking through organicity to understanding it as a means, respectively to the ideas of thought procedures, methods, etc. A transition in which it becomes possible to methodologize doubt, transforming it from an obstacle and hindrance into a methodological "engine." "Philosophical Research and Diversity" (2005) argues that philosophical research is unique in that it cannot be defined by the form and structure of research activities, but rather aims to achieve a synergy of different activities, opinions, etc., while preserving their diversity, authenticity, and authorship. "The Fabric of the Spirit. The School" (part of a report presented in 2007) raises the question of education as a moment in the unfolding of the human itself. In "Projective and Subjective" (2008) argues that the project is that which is subject-oriented and has its object in the realities of thinking subjectivity, insofar as the latter can possess different realities, and that the project is that which unifies realities produced by other subjectivities. The book concludes with reviews of two monographs. "Equality – Why? Egalitarianism – In What?" is about "Equality and Egalitarianism" (2004) by Stilian Yotov. The review was published in French in 2005; it is published here in Bulgarian for the first time. The second review, "Subjectivity. Which Subjectivity?", is of Alexander Andonov's monograph, "Philosophy and the Problems of the Spirit" (2009) and is published here for the first time. In Bulgarian: Предложената монография съдържа единадесет глави, които представляват философски разсъждения и рефлексии по повод някои моменти от история на философията. Сред достойнствата на показаните в книгата изследователски резултати са откритостта по отношение на тяхното получаване и ангажиментът да се постига съвместност при осмислянето им не само в академична общност, а изобщо в общността на мислещи. Често, изследваните въпроси се разкриват и като част от практиката в обучения за развитие на критическо и творческо мислене, в сесии по Философия с деца и т.н. Субектно-онтологичният подход дава единството на монографията и по този начин това е книга едновременно за темите поотделно и за метода като цяло. В първия текст, „Започване vs. начало на философстването. Ставане на философията“ се изследва темата за ставането на философията/философстването. Тезата е различаването на започване на философското „в някакъв смисъл“ (по Аристотел), като отделяне на човешкото мислене от единичното, индивидуалното, към особеното (което исторически е при удивлението и споделянето на чудни истории, били те митове или други) и от друга -- собствено началото на философията, като преход към конкретно всеобщото, към научността. Следващите глави са „Сократ и определимостта на мисленето“ (публикувана за първи път през 2002 г.), „Разликата между „към-нещо-друго“ (ad aliquid) и „релация“ (relatio) в трактата на Манлий Северин Боеций „Как Троицата е един Бог, а не трима богове““ (1995), „Някои теми от субектната проблематика в еврейската философия (Маймонид)“; „Френсиз Бейкън и новото“ (1996 г.). Следващият текст е озаглавен „… че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение.“ Декарт и „правилното ръководене на разума““ и не е публикуван преди. Изследва се преходът от разбирането на мисленето през органичност, към разбирането му като средство, съответно към идеите за мисловни процедури, методи, и пр. Преход, в който става възможно методологизирането на съмнението, превръщането му от пречка и спънка в методологичен „двигател“. „Философско изследване и различност“ (2005 г.) аргументира особеността на философското изследване като неподлежащо на определяне през форма и структура на изследователските действия, а като насочено към постигане на съвместност на различни действия, становища и пр., при което се запазва тяхната различност, автентичност и авторство. „Тъканта на духа. Училището“ (част от доклад, изнесен през 2007 г.) поставя въпроса за образоваността като момент от разгръщането на самото човешко. В „Проектно и субектно“ (2008 г.) се аргументира тезата за проектното като онова субектно, което има своето предметно в действителностите на мислещата субектност, доколкото последната може да притежава различни действителности, за проектното като единяващо произведени от други субектности действителности. Книгата завършва с отзиви за две монографии. „Равенство – защо? Егалитаризъм – в какво?“ е за „Равенство и егалитаризъм“ (2004) на Стилиян Йотов. Отзивът е издаден на френски език през 2005 г.; тук се публикува на български за първи път. Вторият отзив, „Субектно. Кое субектно?“, е за монографията на Александър Андонов, „Философията и проблемите на духа“ (2009) и се публикува за пръв път.

The subject-ontological approach used on the question "What is category?" (What is the becoming of categories) makes distinction between "category" and "concept" (notion) as categories relates to pure (factual, immediate) being and the concept to essential (mediate) being. This way the becoming (coming-into-being) of Substantia (ousia), Time, Space, Quality, Quantity, Relation (ad-aliquid), etc. out of Thisness (It-ness), Whenness, Whereness, Whatness, How-much(many)ness, What-to-ness, etc. is ontologizing. And so the the topic of making, producing, creating It (this, that), Time, Space, etc. is set up and discussed philosophically. In Bulgarian: Монографията представя резултатите на субектно-онтологично изследване на идеята за категории и категориалност. Постигат се резултати, които дават възможност да се разгърне такава онтология на категориите, която преодолява традиционните възгледи и разбирания за категориите, при които те биват свеждани до „най-висши определения на битието” или средства на разумността за познание. Този субектен момент в категориите се удържа през отговора на основния за изследването въпрос – що е категория, що за субектно самосъздаване е това самосъздаване, в резултат на което се получават категориите, бидейки ясно, че сме в битието на конкретното-всеобщо – т.е. разумността. Изследването се състои от две части. Първата част – Онтологизиране на наличното битие – изследва ставането и разгръщането на категориалната разумност, през нейното онтологично основание – ставането и възникването на наличното битие от определеността на иманото, на битието. Защитава се субектния момент в ставането (възникването) на наличното, като това, в което субектното се самосъздава през опредметяване на органиката (на органичността) на разумната субектност, в което самосъздаване се достига до конкретна всеобщност на определеността. Последното се явява основание за духовния (разумния) характер на категориите и категоризиращата субектност, предмет на която (т.е. – опредметяването около, което се извършва субектното самосъздаване) биват категориите. Така се достига до различаването на отделните моменти в разгръщането на субектното в наличното битие. Тези моменти биват: А/ онтологизирането на непосредственото налично битие при което се получава посочването, взето заедно с неговия модус на ословесено посочване (логос) – наричането и именуването, като се овладява полето на валидност; Б/ онтологизиране на категориалното (което е също непосредствено, но по един особен начин) налично битие – при което се извеждат показването (доказването), тъждествеността и „казаното без връзка” като феномени на задържането на наличното битие . Категориите биват изследвани в тяхната особеност именно доколкото са самата задържаемост на битието, което в това задържане бива налично битие, а не просто битие. Моментът на всеобщност на задържането се гарантира от всеобщността на определенията и по този начин именно определенията са всеобщите задържания на битието, с което битието става всеобщо налично битие. Разликите между категориите са разлики в получаването на всеобщността на наличното битие. Така се получават различни задържания, които стават през полагането на различни моменти на органичното в субектността – товастното задържане, къдетостното задържане, когатостното задържане, колкотостното задържане, каквотостното задържане. Очертава се и сферата на валидност на категориалното, като се отработва разликата между задържане и схващане, съобразяването с която разлика се оказва ключова за оставането при спецификите на категориалното (което би било адекватното) или за заличаването на тези специфики и неправомерното отиване в понятието, концепциите или идеите. Втората част на изследването представлява началото на един по-мащабен, от една страна, приложно ориентиран проект, при който се проследяват конкретни възниквания (ставания, самосъздавания) на оналичностяване на битието било в предкатегориални, било в категориални задържания. От друга страна в този проект възниква самото онтологично и конкретно философско именно като теоретично, доколкото получава съдържащото се единствено във философията пълно единство на битие и мисъл (на смисъл и значение). По-специално се изследват възникването на аналитиката и началата на математиката (геометрията) именно като възниквания на разумна субектност, в което се постига всеобщност на задържането. Показват се някои благотворните от следствия за размяната на смисли, за преподаването, за общуването между учени и т.н. при положение, че се овладява спецификата на разумната субектност, което се саморазвива през всеобщността на конкретни задържания. In English: The monograph presents the results of a subject-ontological study of the idea of categories and categoricity. The results achieved make it possible to develop an ontology of categories that overcomes traditional views and understandings of categories, in which they are reduced to "the highest definitions of being" or means of rationality for cognition. This subject moment in categories is maintained through the answer to the main question of the study – what is a category, what kind of subject self-creation is this self-creation, as a result of which categories are obtained, being clear that we are in the being of the concrete-universal – i.e., reason. The study consists of two parts. The first part – Ontologizing the existing being – examines the becoming and unfolding of categorical reason through its ontological basis – the becoming and emergence of the existing being from the determinacy of the existent, of being. It defends the subjective moment in the becoming (emergence) of the present as that in which the subjective creates itself through the objectification of the organic nature (organicity) of rational subjectivity, in which self-creation reaches a concrete universality of determinacy. The latter is the basis for the spiritual (rational) character of the categories and the categorizing subjectivity, the object of which (i.e., the objectification around which the subjective self-creation takes place) are the categories. This leads to the differentiation of individual moments in the unfolding of the subject in existing being. These moments are: A/ the ontologization of immediate present being, which results in designation, taken together with its mode of verbalized designation (logos) – naming and calling, thereby mastering the field of validity; B/ the ontologization of the categorical (which is also immediate, but in a special way) present being – whereby showing (proving), identity, and "the said without connection" are derived as phenomena of the retention of present being. Categories are examined in their specificity precisely insofar as they are the very retention of being, which in this retention becomes present being, and not simply being. The moment of universality of retention is guaranteed by the universality of definitions, and thus it is precisely the definitions that are the universal retentions of being, through which being becomes universally present being. The differences between the categories are differences in obtaining the universality of present being. This results in different retention, which occurs through the application of different moments of the organic in subjectivity – the retention of being, the retention of where, the retention of when, the retention of how much, the retention of what. The scope of validity of the categorical is also outlined, working out the difference between retention and comprehension, compliance with which difference proves to be key to remaining with the specifics of the categorical (which would be adequate) or to erasing these specifics and wrongfully moving into the concept, concepts, or ideas. The second part of the study represents the beginning of a larger, application-oriented project, which traces specific occurrences (becomings, self-creations) of the onalization of being, whether in pre-categorical or categorical retention. On the other hand, this project gives rise to the ontological and concrete philosophical itself as theoretical, insofar as it obtains the complete unity of being and thought (of meaning and significance) contained solely in philosophy. In particular, the emergence of analytics and the beginnings of mathematics (geometry) are examined precisely as occurrences of rational subjectivity, in which the universality of retention is achieved. Some of the beneficial consequences for the exchange of meanings, for teaching, for communication between scientists, etc. are shown, provided that the specificity of rational subjectivity is mastered, which develops itself through the universality of concrete retention.

The text discusses the issue of agreement (contracting) for philosophical activity (teaching, class, session, etc.) in institutional (school, university, etc.) and meta-academic forms of philosophizing (philosophy with children in kindergartens and primary and secondary schools, individual philosophical counseling, philosophical clubs for adults, etc.). The opportunities, advantages and disadvantages of, on the one hand, the so-called institutional and, on the other hand, meta-academic philosophizing from the point of view of negotiation (contracting) are discussed. The idea of the “standard” for philosophizing is introduced, as overcoming the limitations arising from the concept of “requirement” in relation to philosophy and philosophizing as common intersubjective and thinking-together being.